Легализация на документи за чужбина
За да бъдат валидни в чужбина и да могат да послужат пред чуждестранните институции, издадените от Република България документи, предназначени за ползване в чужбина следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от тези две групи държави.

Заверка с „Апостил“
На 30 април 2001 г. за Република България влезе в сила Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория публични документи, чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение „Аpostille“. По своята същност и съдържание заверката с този печат представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Удостоверените по този начин чуждестранни документи не подлежат на допълнителни легализации и заверки. Подробна информация за издаващите “Апостил” органи на всяка държава може да се получи на Интернет адрес: www.hcch.net.
Удостоверяването в България на документи по реда, посочен в Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, се извършва от Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката в качеството им на органи, оправомощени от Република България да издават удостоверението. От 1 януари 2017 г. дейностите по издаване на удостоверение „Apostille“ за образователни документи се прехвърли в Националния център за информация и документация (НАЦИД).

КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ

Разпоредбите на Конвенцията не променят режима за освобождаване от легализация на документи, установен в подписаните от България двустранни договори за правна помощ. За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, издадените от Република България документи следва да носят съответните реквизити, съгласно двустранните договорености. Така издаденият документ се признава от чуждестранните институции и се нуждае единствено от превод на чуждия език и заверка на превода.

Списък на държавите, с които Република България има сключени договори за правна помощ по граждански дела, предвиждащи освобождаване на документите от легализация 

Издадените документи и други книжа от чужда държава, която не е страна по Хагската конвенция, и с която Република България няма действащ Договор за правна помощ подлежат на легализация, съгласно реда определен в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Чуждите документи трябва да са удостоверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което легализирани от българските дипломатически и консулски представителства в тази държава или акредитирани за нея. Чуждите документи, легализирани от дипломатическите или консулските представителства на Република България, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на България.
В Република България Министерството на външните работи легализира документи и други книжа произхождащи от друга държава, само ако те са заверени от намиращото се в Република България дипломатическо или консулско представителство на тази държава или от дипломатическо или консулско представителство, поело защитата на нейните интереси у нас.
Легализации на документи и други книжа, произхождащи от страна, с която Република България няма дипломатически отношения, се извършват от дипломатическите или консулските представителства на Република България в трета страна, където има представителство, и на страната, от която произхожда документът. В тези случаи документът се легализира само ако има заверка от чуждото представителство на страната, от която произхожда документът, и от Министерството на външните работи на третата страна, в която се намират чуждото и българското представителство. В някои случаи Министерството на външните работи легализира направо такива документи и книжа, но само ако те са заверени от Министерството на външните работи на страната, от която произхождат. Ако страната е възложила защитата на нейните интереси на друга страна, документът се легализира от дипломатическото или консулското представителство на тази страна.

Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, издадени от централните органи на изпълнителната власт на Република България, както и на учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския съвет, само ако те са заверени от последните.
Министерството на външните работи легализира преписи от официални документи и други книжа, ако те са надлежно удостоверени от нотариус и Министерството на правосъдието.
Легализация на документи и други книжа, подписани от частни лица, се извършва само ако подписите на тези лица са нотариално заверени, а подписът на нотариуса е заверен от Министерството на правосъдието.

Легализацията на документи от чужбина
На 28.11.2017 г. беше изменен и допълнен Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа , в сила от 01.03.2018 г.
Чуждестранните документи, предназначени за ползване в Република България следва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начина:
1. От лице, определено със заповед на ръководителя на дипломатическото или консулско представителство на Република България в чужбина.
2. От физически лица, работещи индивидуално като преводачи /или към преводачески фирми/, включени в списък поддържан от Министерството на външните работи, които извършват преводи на документи и други книжа. За чуждестранен документ, преведен на български език, предназначен за ползване на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен от български нотариус.

Дирекция „Консулски отношения”, Министерство на външните работи